 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Есен
/Дамян Дамянов/
Опърпано-клонесто-жълта
сиромахкиня с палто,
от друг подарено, нахълтва
при мен през стъклото. А то
прилича на рамка картинна,
в която от тъжни бои
стои тя – една просякиня
и жълти монетки брои.
Ах, есен – предишна любима
и днешна старица! Във теб
аз виждам пристъпваща зима
с крачета на босо дете,
изгубено в белите дебри
на първия падащ бял сняг!
Ах, есен…
И мръква ноември.
Уж светещ, а цял в идещ мрак.
ДЪЖД
Дамян Дамянов
Плющеше като бесен. Всичко – мокро:
дърветата, паветата, града…
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: „Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв…“
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая…
И от зениците ми заваля.
От както се помня постоянно ни се втълпява ние българите колко сме ужасно умни, интелигентни и красиви. Е…не ни го втълпява някой друг, а ние сами на себе си. Не съм чувала подобни слухове някъде извън България :) Истината е, че където и да отидем, навсякъде ще намерим красиви и интелигентни хора. Както и тук се срещат такива. Защо обаче имаме толкова отчайваща нужда да си повдигаме самочувствието и да си повтаряме, че ние сме най? Не знам за вас, но на мен това ми прилича на избиване на комплекси. Лошото е, че когато решиш, че си не добър, а най-добрият, автоматично спираш да се развиваш. Все пак, къде в развита страна ще станете свидетели на:
1. Професор по всичкознание.Тук, в България, всички са професори. Всички поназнайват за всичко, но никой не знае достатъчно за нищо. Всички са експерти по даването на акъли и всички смятат, че са достатъчно добри, за да не получават такива.
Наскоро прочетох в един вестник странното изречение „Лей Лей дори си има прякор – „бебето Мишлен“ на семейния талисман на френската компания за автомобилни гуми“. Зачудих се какво точно означава „семеен талисман“ на „френска компания“. Ако беше „семеен бизнес“ примерно, бих го разбрала. Но семеен талисман? 
И това изречение се оказа, че се среща във всички български вестници, които са решили да пишат по темата. Любопитството ми ме накара да потърся статията на друг език (просто бях сигурна, че става въпрос за лош превод). И го намерих – Изречението. То звучеше така „Lei Lei is drawing comparisons to famed tire icon “Michelin Man”“. Явно някой „мозък“ е объркал думата famed (известен, популярен) с думата family (семейство, семеен). Добре, някой очевидно е сътворил ужасно нескопосан превод. Освен това някой дори не е потърсил смисъла в изречението, което е написал и заради което ще получи заплата. След това редакторите също са го прочели и никой не е потърсил смисъл. Те също получават заплати за тази работа. После всички останали журналисти сляпо са преписали дума по дума изречението и никой от тях не е потърсил смисъл в това, което пише преписва. Нито пък техните редактори. Защо да мислим като може да не мислим?
Няма да навлизам в болната тема за пълния член (повечето хора никога не го слагат в текста, но пък гледат да ви го сложат навсякъде другаде). Няма да мрънкам дори за бъркането на „о“, „у“, „е“, „и“ и други подобни грешки. Но това да не можеш да образуваш множествено число на родния си език за мен е просто удивително. И то хора, които развяват дипломи от елитни гимназии и университети. Положението е още по-трагично обаче, защото дори журналисти и учители не могат да пишат! Една моя учителка от елитната гимназия, в която учих ми поправи думата „анцуг“ на „анцунг“. А журналистите масово не правят разлика между „който“ и „които“.
Вярвайте в малките неща, защото в тях се крие силата ви. – Майка Тереза
Всяка сутрин имате избор. Да продължите деня си с тревога или с вяра. – Хенри Бийчър
Човек поверява живота си на това, в което вярва. – Ричард Бах
Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай. – Уолт Дисни
Винаги съм се чудила, наистина ли има някой там някъде, който решава кой кога да си отиде. Ако всичко беше просто естествен подбор, тогава много от младите хора, които са си отишли, щяха все още да са тук. Значи не е това. Трябва да е нещо друго…
Карма? Според wikipedia, карма е „резултатът от действията на човека”. Но какви действия е способен да извърши човек още в най-ранна възраст за да заслужи това? Или пък е резултат от действия в минал живот? Но това отвсякъде противоречи с идеята на раждането, т.е. началото на нещо ново. Ако раждането е ново начало, то защо тогава се изкупват грешки от минал живот?
Съдба? Предопределен ход на събитията. Ами тогава какъв е смисълът от всичко, което правим, ако вече е ясно какво ще се случи? Това пък противоречи с идеята на човечеството да се развива, хората да взимат решения, да се борят за каузи или да имат мечти.
Щеше да е много лесно, ако това беше просто поредната държавна институция, от която не сме доволни, защото можехме да живеем с мисълта, че само да поискаме и можем да променим нещо, колкото и малко да е то. Но в случая нямаме никакъв контрол. Няма нищо, което можем да направим. Безсилни сме. А хората не са устроени да се примиряват. Когато човек е безсилен и е на прага на отчаянието, по-скоро би посегнал на живота си, от колкото да се примири с болката, с която не може да се пребори. Защото да се предадеш е лесно, но да те боли и да си безсилен е най-трудното нещо на света! А след това дори не си герой…а просто оцелял.
За първи път участвам в блогърска игра, но ми се стори супер забавно. Заслугите за тази страхотна идея са на Пламен Петров.
Най-хубавият ден
Най-хубавият ден – днешният.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
Най-красивият подарък – прошката.
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.
Майка Тереза
