През ранното средновековие долината на Лоара е била огнище на християнството. По време на Стогодишната война тя е служила за убежище на кралски особи, тъй като столицата Париж е била застрашена от англичаните. Дофинът Шарл VII е пренесъл там кралската администрация, пътувайки непрестанно от град в град, от замък в замък. Принцове, феодали и министри купували и реконструирали старите крепости. Тук крал Луи XI укрепил кралството и засилил централната власт. Тук синът му Шарл VIII открил пътя на италианския Ренесанс.

Замъците по Лоара са десетки, но аз ще разкажа за най-интересните.

Амбоаз
(Amboise)

Намира се между живописните градове Блоа и Тур. Тук крал Луи XI настанил семейството си, докато плетял интриги срещу феодалите, за да обедини Франция. Той успял да присъедини херцогство Бургундия и да засили кралската власт. Разбира се, днешният замък е построен много по-късно, но част от старите крепостни стени са запазени.

Кло Люсé
(Clos-Lucé)

Това е неголямо имение до Амбоаз, свързано чрез подземен тунел с двореца. Построено е в средата на XV в. Тук сестрата на Франсоа I, Маргьорит Наварска е започнала да пише книгата си “Хептамерон”. След идването на Леонардо да Винчи във Франция, кралят го настанил в Кло Люсé, където го посещавал често, за да обсъждат плановете му за новата столица. Тук великият художник изживял последните три години от живота си. Днес в имението могат да се видят модели на негови изобретения.

Блоа
(Blois)

През XIV век замъкът станал притежание на херцозите д’Орлеан, близки роднини на френските крале. През XV век Шарл д’Орлеан и неговата съпруга провели поетичен конкурс по зададен стих. Конкурсът бил спечелен от един скитник и авантюрист, който след това станал един от най-големите поети на Франция – Франсоа Вийон.

Синът на Шарл по-късно станал крал под името Луи XII и построил нова сграда в готически стил, но с ренесансови елементи. Замъкът в Блоа се превърнал във Версай на Ренесанса. Днес статуята на Луи XII стои над портала.

Зетят на Луи, крал Франсоа I, обожавал изкуството. По време на военните си походи в Италия той се запознал с италианския Ренесанс. Смятал да построи нова столица в долината на Лоара и затова поканил Леонардо да Винчи във Франция. Новата столица останала само на рисунки, но затова пък изградил ново крило в Блоа, в ренесансов стил.

През следващите десетилетия замъкът станал сцена на много празници, драми, любов и интриги.

Там Анри III, последният Валоа, свикал Генералните щати, но не получил подкрепа срещу братята дьо Гиз, които искали да го детронират. Затова извикал херцог дьо Гиз в замъка и наредил да го убият.

По-късно Гастон д’Орлеан, по-малкият брат на Луи XIII, бил заточен тук заради заговорите си срещу Ришельо. Той построил ново крило на замъка по плана на един млад архитект – Франсоа Мансар. На това място се развива част от действието на романа “Виконт дьо Бражелон” на Дюма.

Шамбор
(Chambord)

Може би това е най – големият замък по Лоара (440 стаи, 13 големи стълбища, 365 камини). Построен е от Франсоа I през XVI в. сред блата и обширни гори, пълни с дивеч. Когато искал да ловува там, кралят се местел заедно със семейството и царедворците, следвани от коли, натоварени с мебели, килими, предмети на изкуството, книги. След заминаването на краля замъкът отново запустявал.

Синът му, Анри II, често ходел там да ловува заедно със съпругата си Катерина Медичи и техните деца. Луи XIV редовно отсядал там с огромната си свита. В Шамбор били представени за пръв път някои от пиесите на Молиер.

Изумителна е двойната спираловидна стълба, построена по чертежи на Леонардо да Винчи. Тя има форма на фенер. Две самостоятелни стълбища се вият към покрива, като създават илюзията, че са едно. Изкачвайки се, виждаш хората пред теб но не можеш да ги настигнеш, защото са на другото стълбище. От покрива се открива прекрасна гледка към околността.

Шьононсо
(Chenonceaux)

Този прекрасен замък е построен на река Шер, приток на Лоара. Галерията – мост достига до другия бряг. Изгледът от прозорците й е невероятен. Пред сградата се простират типичните френски градини с подстригани живи плетове и цветни лехи, подредени в симетрични фигури. Един от най-красивите образци на френския Ренесанс, Шьононсо излъчва уют и интимност.

И тук, както и в другите френски замъци, стаите са с прекрасни камини, дървени резбовани тавани, тапети от пъстри тъкани; украсени са с картини и старинни мебели. Кухненските помещения са оборудвани с обичайните за XVI в. приспособления и уреди, медни съдове, прибори.

Наричат Шьононсо “женския замък”. Той е бил подарен от Анри II на неговата метреса Диан дьо Поатие. Въпреки че била с двадесет години по-възрастна от него, тя притежавала такъв неустоим чар и красота, че кралят не я изоставил до края на живота си. След неговата смърт съпругата му, Катерина Медичи, изгонила Диан оттам и запазила замъка за себе си. Тя построила галерията над реката. Имала и други планове, но не успяла да ги осъществи. След смъртта й нейната снаха, кралица Луиз дьо Лорен наследила Шьононсо. Тук тя научила вестта за убийството на съпруга си – Анри III. Мъката й била толкова силна и неутешима, че наредила да предекорират стаята й изцяло в черно – тапетите, килима, балдахина и завесите, дори и тавана е черен.

След Луиз дьо Лорен замъкът бил наследен от Сезар дьо Вандом, незаконен син на Анри IV и Габриел д’Естрé, който го продал.

И днес в Шьононсо витае духът на тези жени, толкова различни една от друга, но останали в историята.

Шинон
(Chinon)

Замъкът е принадлежал на графовете д’Анжу. Английският крал Хенри II е имал претенции към него, защото неговата династия Плантагенет произхожда от Анжуйския дом. Тук е умрял Ричард Лъвското сърце.

По време на Стогодишната война Шинон е играл важна роля в кампаниите срещу англичаните. Тук Жана д’Арк се срещнала с дофина Шарл, за да го убеди да поеме мисията си на френски крал.

През XVII в. замъкът изпаднал в забвение.

Юсé
(Ussé)

Един приказен замък, който със своите кули и камбанарии, потънал в зеленина и цветя, създава усещане за някакъв омагьосан свят. Когато Шарл Перо го зърнал, обявил, че това е истинският замък на Спящата красавица.

Виландри
(Villandry)

Изумителното тук са градините. Лехите имат геометрични форми и са оградени с подстригани живи плетове. Отделят ги алеи с фонтани и беседки. Невероятно е, че могат да се получат разноцветни орнаменти от зеленчуци! Комбинирани са различни видове салати и зеле; жълти, оранжеви и червени чушлета стърчат между листата като пламъчета. Наесен в пръстта се пъчат огромни тикви в греещи цветове. Лехите с билки насищат въздуха с божествен аромат. Цветните градини символизират различните видове любов. Тази гледка заслужава да се види, а любителите-градинари могат да си купят различни семена.

Пътуването до Панагюрище беше истинско предизвикателство. Половината от пътя след магистралата беше като лунната повърхност. Толкова много дупки имаше, че нямаше начин човек да ги избегне, дори дълги години да е практикувал слалом.

Спряхме в центъра на града. Първото нещо, което видях беше мартенското дърво. С радост забелязахме информационен център за туристи, тъй като ние дори карта нямахме. Разбира се, той беше затворен, но пък хората предвидливо си бяха залепили на вратата упътване как се стига до забележителностите.

Първата забележителност, която посетихме беше църквата „Свети Георги“. Там са минавали да се поклонят княз Александър Батенберг, княз Фердинанд, цар Борис III, а по-късно всички държавни глави и до днес. Построена е 1856 година, но по време на Априлското въстание през 1876 година е опожарена. Две години по-късно е реставрирана.

Точно срещу нея се намира паметникът на Райна Княгиня. Научих доста неща за нея след посещението ни в родната й къща. Тя е била едва на 20 години, когато е ушила прочутото знаме „Свобода или смърт„. Била е знаменосецът на Априлското въстание, въоръжена със сабя и револвер. В родната й къща се намираше копие на знамето, което също е шито от нея самата през 1901 година, когато е положено началото на традицията за честване на годишнините от Априлското въстание. В къщата й бяха изложени на плочи цитати от автобиографията й. Един от тях гласеше следното:

Разпита пред пашата:
- Ти си българската княгиня, нали?
- Аз не зная да съм била такава.
- Е, а ти ли ши и носи знамето?
- Да, аз.
- Кой те накара да го шиеш?
- Този, който се нарича войвода, и освен него никой друг, освен националното ми чувство.
- С такива отговори и чувства скоро ще се разходиш по пловдивската кюприя (мост) (ще бъдеш обесена)!
Из автобиографията на Райна Попгеоргиева

Райна Княгиня се омъжва за Васил Дипчев. Имат шест деца – пет сина и едно осиновено момиче. Умира на 61 години и е погребана до родителите си в двора на родната си къща.

Следващата ни спирка беше историческият музей, който включва зала за изложби, няколко възрожденски къщи с автентични предмети и носии и разбира се панагюрското златно съкровище. В изложбената зала ме впечатлиха възрожденските оръжия на турците и българите (саби, ятагани, револвери, черешови топчета и т.н.).

Най-силно се докоснах до възрожденския бит и култура в Дудековата къща, която също е част от комплекса. Тя е била обственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Следите от куршуми по нея разкриват част от ужаса, на който са били подложени криещите се в нея десетки деца, жени и старци.

Златното панагюрско съкровище се помещаваше в луксозна футуристична сграда, но тя остана на заден план пред прекрасните тракийски съдове от 23 каратово злато, оценени на 230 милиона долара. Те са принадлежали на тракийски владетел и са се използвали за религиозни церемонии. На тях са изобразени сцени от тракийската митология.

Времето напредваше, така че трябваше бързо да се ориентираме към следващите забележителности - Лековата къща и Тутевата къща. В първата няколко пъти е отсядал Васил Левски. За съжаление имахме достъп само до антрето, от което можеше да се надникне в някои от стаите на първия етаж. Но и това не беше никак малко. Къщата е истински шедьовър с нейните уникални стенописи, правени от Захари Зограф. Един от тях, „Колелото на живота„, отразява философията на възрожденския българин. Именно в нея е запланувано и подготвено Априлското въстание. Пенчо Славейков я е възпял в поемата си „Кървава песен“.

На 50 метра от Лековата къща се намира Тутевата къща. След получаването на Кървавото писмо, преждевременно в нея е обявено началото на Априлсково въстание с думите на Волов: „Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва.“ Вцепених се пред табелката отпред:

Българино!
Ти влизаш в дома на родолюбието.
Притихни и си спомни 20 априлий на 1976-та…
Нека тръпка на гордост изпълни
сърцето и душата ти.
Тук се роди подвигът!

За съжаление, не можахме да посетим Националния мемориален комплекс „Априлци“, разположен на историческия хълм „Маньово бърдо“, където са се водили сраженията. Но това е един сериозен повод някой ден да се върна отново.

Така приключи патриотичната ни разходка в Панагюрище. Един ден в историята ни. Един ден, в който се почувствах горда, че съм българка. Един ден, който ми напомни, че е имало велики българи, които са дали живота си за България. Но ми остана горчивият вкус от българската реалност сега…

Будапеща е столицата на Унгария с около 2 милиона души население. Река Дунав я разделя на две части – Буда и Пеща. Някои от най-атрактивните сгради там са Кралският дворец, Националната опера, катедралата Матяш и Унгарският парламент, който е една от най-представителните и известни парламентарни сгради в света със своите 365 кули и годишно привлича милиони туристи. Любителите на бързите скорости могат ежегодно в средата на август да наблюдават Формула 1. Приказно осветените мостове и сгради на бреговете на реката очертават изключително красива и романтична гледка.

4. Виена

Виена е столицата на Австрия с население от почти 2 милиона души. През 2001 г., градският център е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. С множеството си театри и опери Виена е един от най-важните културни центрове в Европа. В музейния квартал можете да посетите Музея на модерното изкуство, Музея Леополд, Двореца Лихтенщайн, Музея на военната история, Музея на техниката и много други. Някои от големите туристически забележителности са императорските дворци Хофбург и Шьонбрун и дворецът Белведере.

3. Лондон

Лондон е столицата на Великобритания и е най-голямият град в Европейския съюз. Жителите му са над 7 милиона. Там е построено първото метро в света още през 19ти век. Най-известните забележителности са Бъкингамският дворец, Парламентът с часовниковата кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, Катедралата Сейнт Пол и площад Трафалгар. Там можете да посетите прочутия музей с восъчни фигури на Мадам Тюсо.

2. Рим

Рим е столицата на Италия с почти 2 милиона население. Разположен е на реките Тибър и Аниене. В Рим се намира суверенната държава Ватикан, която е седалище на Римската католическа църква и папата. Градът съществува от 2800 години. Там можете да видите изключително запазeни древни римски сгради, като Пантеона, Колизеума, Траяновата колона, императорските форуми и Римския форум, който включва множество храмове, базилики и арки. В дворецът Дориа Памфили, построен в стил рококо, можете да видите оригинала на картината на Караваджо „Мария Магдалена“.

1. Париж

Париж е столицата на Франция, с население от около 2 милиона души. Градът е разположен на река Сена, която го дели на две части – десен бряг и ляв бряг. Някои от най-известните забележителности на Париж са Айфеловата кула, Лувърът (където можете да видите Мона Лиза на Леонардо да Винчи, както и много други безценни творби на Рембранд, Рубенс, Тициан и др.), Парижката Света богородица, Триумфалната арка, Сорбоната, музеят д’Орсе, Мулен Руж, булевард Шанз-Елизе и много други. Най-големият парк на Париж са Люксембургските градини, където са съчетани различни видове и стилове градини. Близо до Париж се намират Дисниленд Париж и Версайският дворец, прочут с невероятно красивите си фонтани.