Няма подобни статии.

Плющеше като бесен. Всичко – мокро:
дърветата, паветата, града…
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: „Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв…“
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая…
И от зениците ми заваля.

Няма подобни статии.

Няма подобни статии.

Предполагам, че повечето от вас са наясно с предимствата, които предлага вписването на фирмата ви в бизнес каталог. Въпреки това, ще отбележа някои от тях.

1. В днешно време е просто немислимо отсъствието на фирмата ви от интернет пространството. В случай, че не разполагате с уеб сайт или със средства за такъв, вписването в бизнес каталог ще ви осигури място в интернет на много разумни цени. Не забравяйте, че хората търсят нужната им информация първо в интернет. И ако вас ви няма там, то със сигурност вашите конкуренти ще спечелят потенциалните ви клиенти.

2. Ако имате уеб сайт, то вероятно сте запознати и с жестоката конкуренция в интернет. Борбата за надмощие за ключови думи е огромна. Абонирайки се за бизнес каталог, вие осигурявате още една връзка към вашия бизнес и вероятността клиентите ви да попаднат на вас се увеличава неколкократно.

3. Обикновено каталозите имат добро SEO (Search Engine Optimization), което означава, че търсачките (Google, Yahoo, Bing) показват резултатите от каталозите на по-предни позиции. Не ви ли изкушава мисълта да излизате на първа страница в Google, когато потенциалните ви клиенти търсят услугите, които предлагате?

След като обсъдихме предимствата на бизнес каталозите, остават въпросите КЪДЕ и КАК? И отговорите им никак не са лесни, именно заради големия избор и пренасищането на комуникационни и рекламни канали. Защото, когато има ГОЛЯМ избор винаги е трудно да се направи ПРАВИЛНИЯТ.

Когато избираме къде и как да рекламираме и популяризираме своята дейност не трябва да забравяме да сравняваме, съпоставяме, както и непрекъснато да търсим иновативното, различното и уникалното.

Ето защо аз бих препоръчала бизнес каталога biznes-katalog.com. Той се откроява от останалите бизнес каталози със своите call бутони, които оптимизират комуникацията между клиентите и представителите на фирмите в каталога. Call бутоните позволяват на клиентите да се свържат безплатно с всяка регистрирана фирма само с натискането на един бутон. Клиетът обича да се чувства специален, а сall бутонът създава това усещане. Нито за миг не забравяйте, че клиентите движат бизнеса ви и колкото по-лесна е връзката им с вас, толкова по-лесно биха взели решението да се възползват именно от вашите услуги.

Няма подобни статии.

1. Професор по всичкознание.

Тук, в България, всички са професори. Всички поназнайват за всичко, но никой не знае достатъчно за нищо. Всички са експерти по даването на акъли и всички смятат, че са достатъчно добри, за да не получават такива.

2. Не ме карай да мисля.

Наскоро прочетох в един вестник странното изречение „Лей Лей дори си има прякор – „бебето Мишлен“ на семейния талисман на френската компания за автомобилни гуми“. Зачудих се какво точно означава „семеен талисман“ на „френска компания“. Ако беше „семеен бизнес“ примерно, бих го разбрала. Но семеен талисман? И това изречение се оказа, че се среща във всички български вестници, които са решили да пишат по темата. Любопитството ми ме накара да потърся статията на друг език (просто бях сигурна, че става въпрос за лош превод). И го намерих – Изречението. То звучеше така „Lei Lei is drawing comparisons to famed tire icon “Michelin Man”“. Явно някой „мозък“ е объркал думата famed (известен, популярен) с думата family (семейство, семеен). Добре, някой очевидно е сътворил ужасно нескопосан превод. Освен това някой дори не е потърсил смисъла в изречението, което е написал и заради което ще получи заплата. След това редакторите също са го прочели и никой не е потърсил смисъл. Те също получават заплати за тази работа. После всички останали журналисти сляпо са преписали дума по дума изречението и никой от тях не е потърсил смисъл в това, което пише преписва. Нито пък техните редактори. Защо да мислим като може да не мислим?

3. Немога по-вече дачета простотий.*

Няма да навлизам в болната тема за пълния член (повечето хора никога не го слагат в текста, но пък гледат да ви го сложат навсякъде другаде). Няма да мрънкам дори за бъркането на „о“, „у“, „е“, „и“ и други подобни грешки. Но това да не можеш да образуваш множествено число на родния си език за мен е просто удивително. И то хора, които развяват дипломи от елитни гимназии и университети. Положението е още по-трагично обаче, защото дори журналисти и учители не могат да пишат! Една моя учителка от елитната гимназия, в която учих ми поправи думата „анцуг“ на „анцунг“. А журналистите масово не правят разлика между „който“ и „които“.

4. Държавата ни е скапана, правителството нищо не прави и аз трябва да работя!

Искам да постигна нещо. Логическото продължение на моята цел би следвало да бъде: искам да го постигна – трудя се – постигам целта си. Само че българската логика е малко по-различна: искам да го постигна – опитвам се да го получа без усилие – (не съм успял с предната точка) опитвам се да открадна труда на някой друг – (не съм успял) оплаквам се, че този, от когото съм се опитал да го открадна ме е хванал – извод: „Държавата ни е скапана, правителството нищо не прави и аз трябва да работя!„.

5. Не е важно на мен да ми е добре, важно е на другия да му е зле.

България е страна с богато разнообразие от комплексирани индивиди. Ако аз реша, че задникът ми е дебел, няма да се опитам да отслабна. Ще напиша статия с изобличаващи снимки на знайни и незнайни звезди с целулит повече от моя и ще им се подигравам. Още по-яко ще е, ако са по-млади и по-грозни от мен. Веднага ще се почувствам по-добре и всичко ще си дойде на мястото. А задникът ми ще е все така голям. Надявам се злобата да го скрие поне малко. Впрочем, наскоро посетих един от големите женски форуми в България. Оказа се, че в кокошарника също правят така. Репликите от устите на „младите и интелигентни български жени“ звучаха така: „Ти каква си ма? Виж се каква си жалка, мъжът ти изневерява, синът ти е болен от неизлечима болест! На к’ва ми се прайш, ма?“.

6. Всички мъже изневеряват и всички жени са ку*ви!

Разбирам да кажете „Моят мъж ми изневерява“ или „Моята жена спи с брат ми“, но да кажете, че всички го правят…? Това не е ли твърде голям опит? Или сме прекалено горди, за да преглътнем факта, че някой може да ни е прецакал? Тази точка е сходна с предната, защото никой българин не може да понесе мисълта, че може би само той е извозен. Трябва всички да са прецакани! Така се понася по-леко. А и това би било страхотно оправдание да останете с невярната половинка, без да изглеждате жалки…в собствените си очи.

7. Аз съм красива и искам всички да знаят това!

Наистина има много красиви жени в България. Повечето от тях (а и някои не чак толкова красиви) са истински алтруистки и държат да покажат всичко на всеки. Няколко пъти, като съм разговаряла с чужденци, са ме питали защо българките се обличат като проститутки. Държа да поясня, че мъжете, които ме попитаха това, не бяха араби или мюсюлмани, а западноевропейци.

8. Вижте ме!

Българинът никога не може да остане незабелязан. Дали ще подвикне нещо вулгарно през прозореца на колата, минавайки покрай хубаво момиче, или просто ще обсъжда на висок глас политическата обстановка, с приятно зачервени бузки, той винаги се откроява. Българите в чужбина никога не остават незабелязани и често будят недоумение и съжаление у белите хора.

9. Свинщината не е свинщина, когато си е моя.

Като едни изключително интелигентни хора, българите все още имат навика да си изхвърлят манджите през балконите, да си простират дрехите там, да си изхвърлят фасовете на земята, боклуците през прозорците на колите, да се избиват в трамвая кой първи ще се качи/слезе, да пътуват гратис в градския транспорт, да се пререждат на светофарите, да минават на червено, да не спазват законите, да псуват като каруцари, да си купуват дипломи и шофьорски книжки, да си присвояват земи, гори, полета, ниви и да продължават да си мислят, че са най-умните, най-кадърните, най-интелигентните и най-красивите. А за мизерията е ясно, не сме виновни ние, виновни са ни другите.

Бай Ганьо се върна от Европа. Дали ще се върнем и ние?

* бел. ред. -  Грешките в заглавието на т. 3 са допуснати нарочно. Иначе да се чете: Не мога повече да чета простотии!

**Държа да поясня, че в тази статия говоря за глобалния поглед над българското общество. Всяко правило си има изключение и не отричам, а и не искам да отричам, че в България има безкрайно интелигентни хора, които са способни да будят възхищение не само с интелекта, но и с амбициите си и начина, по който постигат целите си. Щастлива съм, че все още има няколко ярки образа, които се открояват от чалга-действителността, наречена България.

Няма подобни статии.

2. Посещава психотерапевт заради ужасяващата си мания към xhtml/CSS валидацията.

3. Дразни се от небрежно написан код и изпитва спешна нужда да го пренапише, дори сайтът да не е негов.

4. Свещената му книга е Библия на Семантиката.

5. Искрено мрази IE6, а вероятно и всички версии на IE и редовно ги праща по дяволите.

6. Лошата ползваемост го изкарва извън нерви и му се иска да се разкрещи на дизайнера на сайта.

7. Браузърът му прилича на конзола на космически кораб, заради многобройните дивелъпър аддони.

8. Иска му се всички браузъри да функционират еднакво и терминът „cross-browser testing“ да не съществува.

9. Ругае и си говори сам когато дебъгва сайтове.

10. Няма нищо против да коди до 4 сутринта.

11. Всеки ден буукмарква по няколко сайта, от чиито дизайн би могъл да черпи идеи.

12. Пише CSS код по-бързо, от колкото чете на майчиния си език.

13. Fatality – Сънува CSS техники.

14. Звъни посред нощ на друга CSS нинджа за да критикува зле изкоден сайт.

15. Купува домейни наляво и надясно, без дори да има нужда от тях.

16. Когато види хубав сайт, използва Firebug за да види как е направен.

17. Brutality – Гледайки картина на стената си представя как й добавя margin: 0 auto; за да я центрира.

18. Умира от смях или яд, виждайки този сайт.

(Предупреждение: не гледайте сорс кода ако имате слабо сърце или сте бременни. Може да предизвика сериозни увреждания.)

Няма подобни статии.

Всяка сутрин имате избор. Да продължите деня си с тревога или с вяра. – Хенри Бийчър

Човек поверява живота си на това, в което вярва. – Ричард Бах

Мисли. Вярвай. Мечтай. Рискувай. – Уолт Дисни

Вярвай и действай така, сякаш е невъзможно да се провалиш. – Чарлз Кетъринг

Душите, подобно на поточетата и растенията, също се нуждаят от дъжд, но по-различен; дъжд от надежда, от вяра, от нещо, заради което си заслужава да живеят. Когато не вали такъв дъжд, всичко в душата умира, въпреки че тялото продължава да живее. За такъв човек би могло да се каже, че тялото му някога е имало душа. – Паулу Коелю

Хората вярват във всичко, стига да им се каже шепнешком.

Няма подобни статии.

Подобни статии:

1. 20 признака на деформирания уеб дизайнер. По какво да го познаете?

1. Научихте си урока и вече не използвате думата „final“ в имената на файловете си.

2. Виждате CMYK и RGB така, както Нео вижда матрицата.

3. Подреждате CD-тата си в Пантонската гама.

4. Отказвате да си купувате продукти с лош дизайн на опаковката. По-тежкият случай е когато си купувате продукти, само заради добрия дизайн на опаковката.

5. Успели сте да прецакате страхотна дизайн концепция, защото клиентът мисли, че разбира повече от вас (всеки си мисли, че е дизайнер).

6. Предпочитате Facebook, защото от 95% от акаунтите в MySpace ви се иска да ослепеете.

7. Можете да изброите имената на 200 шрифта за по-малко от 5 минути.

8. Поглеждайки менюто в ресторанта си казвате „Хмм CopperCyr Bold Italic“ вместо „Ммм обяд!“.

9. Ако сте на слънце, търсите някъде Drop Shadow за да се скриете.

10. Когато искате да съчетаете цветовете на завесите в спалнята с кувертюрата на леглото, търсите пипетка за да сте сигурни, че избирате правилния цвят.

11. Ctrl+Z е първото нещо, което ви минава през главата като изтървете и счупите нещо.

12. Знаете Lorem ipsum наизуст.

13. Децата ви знаят Lorem ipsum наизуст.

14. Началната учителка на децата ви се оплаква, че вместо да оцветяват картинките, те просто индикират цветовете в класове.

15. На компютъра ви има инсталирани повече от 3 браузъра.

16. Умишлено съсипвате под IE невероятния си, иначе съвместим с всички браузъри сайт, като помествате банер с надпис „Този сайт е твърде готин за IE“.

17. Използвате html редактор, вместо MS Word или Notepad за да напишете обикновен текст (в момента тази статия я пиша в html редактор).

18. Разбирате всичко написано в тази статия.

19. И то се отнася за вас!

Подобни статии:

1. Как съвременният уеб дизайнер разпределя времето си

Няма подобни статии.