Личен блог на Елиза Желева

Тази година 3ти март се падна в средата на седмицата. Мисълта в почивен ден в средата на седмицата да остана в София ми се стори депресираща. Нямахме никаква представа къде да отидем, затова предната вечер отворихме Google Maps и се вторачихме в картата. Без много колебания се спряхме на Панагюрище, тъй като е сравнително близо, а времето беше малко. Честно казано не бях много наясно какво точно ме очаква там, затова се разрових в интернет в търсене на забележителности, които биха ми били интересни.

Пътуването до Панагюрище беше истинско предизвикателство. Половината от пътя след магистралата беше като лунната повърхност. Толкова много дупки имаше, че нямаше начин човек да ги избегне, дори дълги години да е практикувал слалом.

Спряхме в центъра на града. Първото нещо, което видях беше мартенското дърво. С радост забелязахме информационен център за туристи, тъй като ние дори карта нямахме. Разбира се, той беше затворен, но пък хората предвидливо си бяха залепили на вратата упътване как се стига до забележителностите.

Първата забележителност, която посетихме беше църквата „Свети Георги“. Там са минавали да се поклонят княз Александър Батенберг, княз Фердинанд, цар Борис III, а по-късно всички държавни глави и до днес. Построена е 1856 година, но по време на Априлското въстание през 1876 година е опожарена. Две години по-късно е реставрирана.

Точно срещу нея се намира паметникът на Райна Княгиня. Научих доста неща за нея след посещението ни в родната й къща. Тя е била едва на 20 години, когато е ушила прочутото знаме „Свобода или смърт„. Била е знаменосецът на Априлското въстание, въоръжена със сабя и револвер. В родната й къща се намираше копие на знамето, което също е шито от нея самата през 1901 година, когато е положено началото на традицията за честване на годишнините от Априлското въстание. В къщата й бяха изложени на плочи цитати от автобиографията й. Един от тях гласеше следното:

Разпита пред пашата:
- Ти си българската княгиня, нали?
- Аз не зная да съм била такава.
- Е, а ти ли ши и носи знамето?
- Да, аз.
- Кой те накара да го шиеш?
- Този, който се нарича войвода, и освен него никой друг, освен националното ми чувство.
- С такива отговори и чувства скоро ще се разходиш по пловдивската кюприя (мост) (ще бъдеш обесена)!
Из автобиографията на Райна Попгеоргиева

Райна Княгиня се омъжва за Васил Дипчев. Имат шест деца – пет сина и едно осиновено момиче. Умира на 61 години и е погребана до родителите си в двора на родната си къща.

Следващата ни спирка беше историческият музей, който включва зала за изложби, няколко възрожденски къщи с автентични предмети и носии и разбира се панагюрското златно съкровище. В изложбената зала ме впечатлиха възрожденските оръжия на турците и българите (саби, ятагани, револвери, черешови топчета и т.н.).

Най-силно се докоснах до възрожденския бит и култура в Дудековата къща, която също е част от комплекса. Тя е била обственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Следите от куршуми по нея разкриват част от ужаса, на който са били подложени криещите се в нея десетки деца, жени и старци.

Златното панагюрско съкровище се помещаваше в луксозна футуристична сграда, но тя остана на заден план пред прекрасните тракийски съдове от 23 каратово злато, оценени на 230 милиона долара. Те са принадлежали на тракийски владетел и са се използвали за религиозни церемонии. На тях са изобразени сцени от тракийската митология.

Времето напредваше, така че трябваше бързо да се ориентираме към следващите забележителности - Лековата къща и Тутевата къща. В първата няколко пъти е отсядал Васил Левски. За съжаление имахме достъп само до антрето, от което можеше да се надникне в някои от стаите на първия етаж. Но и това не беше никак малко. Къщата е истински шедьовър с нейните уникални стенописи, правени от Захари Зограф. Един от тях, „Колелото на живота„, отразява философията на възрожденския българин. Именно в нея е запланувано и подготвено Априлското въстание. Пенчо Славейков я е възпял в поемата си „Кървава песен“.

На 50 метра от Лековата къща се намира Тутевата къща. След получаването на Кървавото писмо, преждевременно в нея е обявено началото на Априлсково въстание с думите на Волов: „Скоро, братя! Отворете портата да излезем. Ние да станем най-напред жертва.“ Вцепених се пред табелката отпред:

Българино!
Ти влизаш в дома на родолюбието.
Притихни и си спомни 20 априлий на 1976-та…
Нека тръпка на гордост изпълни
сърцето и душата ти.
Тук се роди подвигът!

За съжаление, не можахме да посетим Националния мемориален комплекс „Априлци“, разположен на историческия хълм „Маньово бърдо“, където са се водили сраженията. Но това е един сериозен повод някой ден да се върна отново.

Така приключи патриотичната ни разходка в Панагюрище. Един ден в историята ни. Един ден, в който се почувствах горда, че съм българка. Един ден, който ми напомни, че е имало велики българи, които са дали живота си за България. Но ми остана горчивият вкус от българската реалност сега…