Личен блог на Елиза Желева

От както се помня постоянно ни се втълпява ние българите колко сме ужасно умни, интелигентни и красиви. Е…не ни го втълпява някой друг, а ние сами на себе си. Не съм чувала подобни слухове някъде извън България :) Истината е, че където и да отидем, навсякъде ще намерим красиви и интелигентни хора. Както и тук се срещат такива. Защо обаче имаме толкова отчайваща нужда да си повдигаме самочувствието и да си повтаряме, че ние сме най? Не знам за вас, но на мен това ми прилича на избиване на комплекси. Лошото е, че когато решиш, че си не добър, а най-добрият, автоматично спираш да се развиваш. Все пак, къде в развита страна ще станете свидетели на:

1. Професор по всичкознание.

Тук, в България, всички са професори. Всички поназнайват за всичко, но никой не знае достатъчно за нищо. Всички са експерти по даването на акъли и всички смятат, че са достатъчно добри, за да не получават такива.

2. Не ме карай да мисля.

Наскоро прочетох в един вестник странното изречение „Лей Лей дори си има прякор – „бебето Мишлен“ на семейния талисман на френската компания за автомобилни гуми“. Зачудих се какво точно означава „семеен талисман“ на „френска компания“. Ако беше „семеен бизнес“ примерно, бих го разбрала. Но семеен талисман? И това изречение се оказа, че се среща във всички български вестници, които са решили да пишат по темата. Любопитството ми ме накара да потърся статията на друг език (просто бях сигурна, че става въпрос за лош превод). И го намерих – Изречението. То звучеше така „Lei Lei is drawing comparisons to famed tire icon “Michelin Man”“. Явно някой „мозък“ е объркал думата famed (известен, популярен) с думата family (семейство, семеен). Добре, някой очевидно е сътворил ужасно нескопосан превод. Освен това някой дори не е потърсил смисъла в изречението, което е написал и заради което ще получи заплата. След това редакторите също са го прочели и никой не е потърсил смисъл. Те също получават заплати за тази работа. После всички останали журналисти сляпо са преписали дума по дума изречението и никой от тях не е потърсил смисъл в това, което пише преписва. Нито пък техните редактори. Защо да мислим като може да не мислим?

3. Немога по-вече дачета простотий.*

Няма да навлизам в болната тема за пълния член (повечето хора никога не го слагат в текста, но пък гледат да ви го сложат навсякъде другаде). Няма да мрънкам дори за бъркането на „о“, „у“, „е“, „и“ и други подобни грешки. Но това да не можеш да образуваш множествено число на родния си език за мен е просто удивително. И то хора, които развяват дипломи от елитни гимназии и университети. Положението е още по-трагично обаче, защото дори журналисти и учители не могат да пишат! Една моя учителка от елитната гимназия, в която учих ми поправи думата „анцуг“ на „анцунг“. А журналистите масово не правят разлика между „който“ и „които“.

4. Държавата ни е скапана, правителството нищо не прави и аз трябва да работя!

Искам да постигна нещо. Логическото продължение на моята цел би следвало да бъде: искам да го постигна – трудя се – постигам целта си. Само че българската логика е малко по-различна: искам да го постигна – опитвам се да го получа без усилие – (не съм успял с предната точка) опитвам се да открадна труда на някой друг – (не съм успял) оплаквам се, че този, от когото съм се опитал да го открадна ме е хванал – извод: „Държавата ни е скапана, правителството нищо не прави и аз трябва да работя!„.

5. Не е важно на мен да ми е добре, важно е на другия да му е зле.

България е страна с богато разнообразие от комплексирани индивиди. Ако аз реша, че задникът ми е дебел, няма да се опитам да отслабна. Ще напиша статия с изобличаващи снимки на знайни и незнайни звезди с целулит повече от моя и ще им се подигравам. Още по-яко ще е, ако са по-млади и по-грозни от мен. Веднага ще се почувствам по-добре и всичко ще си дойде на мястото. А задникът ми ще е все така голям. Надявам се злобата да го скрие поне малко. Впрочем, наскоро посетих един от големите женски форуми в България. Оказа се, че в кокошарника също правят така. Репликите от устите на „младите и интелигентни български жени“ звучаха така: „Ти каква си ма? Виж се каква си жалка, мъжът ти изневерява, синът ти е болен от неизлечима болест! На к’ва ми се прайш, ма?“.

6. Всички мъже изневеряват и всички жени са ку*ви!

Разбирам да кажете „Моят мъж ми изневерява“ или „Моята жена спи с брат ми“, но да кажете, че всички го правят…? Това не е ли твърде голям опит? Или сме прекалено горди, за да преглътнем факта, че някой може да ни е прецакал? Тази точка е сходна с предната, защото никой българин не може да понесе мисълта, че може би само той е извозен. Трябва всички да са прецакани! Така се понася по-леко. А и това би било страхотно оправдание да останете с невярната половинка, без да изглеждате жалки…в собствените си очи.

7. Аз съм красива и искам всички да знаят това!

Наистина има много красиви жени в България. Повечето от тях (а и някои не чак толкова красиви) са истински алтруистки и държат да покажат всичко на всеки. Няколко пъти, като съм разговаряла с чужденци, са ме питали защо българките се обличат като проститутки. Държа да поясня, че мъжете, които ме попитаха това, не бяха араби или мюсюлмани, а западноевропейци.

8. Вижте ме!

Българинът никога не може да остане незабелязан. Дали ще подвикне нещо вулгарно през прозореца на колата, минавайки покрай хубаво момиче, или просто ще обсъжда на висок глас политическата обстановка, с приятно зачервени бузки, той винаги се откроява. Българите в чужбина никога не остават незабелязани и често будят недоумение и съжаление у белите хора.

9. Свинщината не е свинщина, когато си е моя.

Като едни изключително интелигентни хора, българите все още имат навика да си изхвърлят манджите през балконите, да си простират дрехите там, да си изхвърлят фасовете на земята, боклуците през прозорците на колите, да се избиват в трамвая кой първи ще се качи/слезе, да пътуват гратис в градския транспорт, да се пререждат на светофарите, да минават на червено, да не спазват законите, да псуват като каруцари, да си купуват дипломи и шофьорски книжки, да си присвояват земи, гори, полета, ниви и да продължават да си мислят, че са най-умните, най-кадърните, най-интелигентните и най-красивите. А за мизерията е ясно, не сме виновни ние, виновни са ни другите.

Бай Ганьо се върна от Европа. Дали ще се върнем и ние?

* бел. ред. -  Грешките в заглавието на т. 3 са допуснати нарочно. Иначе да се чете: Не мога повече да чета простотии!

**Държа да поясня, че в тази статия говоря за глобалния поглед над българското общество. Всяко правило си има изключение и не отричам, а и не искам да отричам, че в България има безкрайно интелигентни хора, които са способни да будят възхищение не само с интелекта, но и с амбициите си и начина, по който постигат целите си. Щастлива съм, че все още има няколко ярки образа, които се открояват от чалга-действителността, наречена България.