Карма, съдба или нещо друго?
от elizazhelevaВинаги съм се чудила, наистина ли има някой там някъде, който решава кой кога да си отиде. Ако всичко беше просто естествен подбор, тогава много от младите хора, които са си отишли, щяха все още да са тук. Значи не е това. Трябва да е нещо друго…
Карма? Според wikipedia, карма е „резултатът от действията на човека”. Но какви действия е способен да извърши човек още в най-ранна възраст за да заслужи това? Или пък е резултат от действия в минал живот? Но това отвсякъде противоречи с идеята на раждането, т.е. началото на нещо ново. Ако раждането е ново начало, то защо тогава се изкупват грешки от минал живот?
Съдба? Предопределен ход на събитията. Ами тогава какъв е смисълът от всичко, което правим, ако вече е ясно какво ще се случи? Това пък противоречи с идеята на човечеството да се развива, хората да взимат решения, да се борят за каузи или да имат мечти.
Щеше да е много лесно, ако това беше просто поредната държавна институция, от която не сме доволни, защото можехме да живеем с мисълта, че само да поискаме и можем да променим нещо, колкото и малко да е то. Но в случая нямаме никакъв контрол. Няма нищо, което можем да направим. Безсилни сме. А хората не са устроени да се примиряват. Когато човек е безсилен и е на прага на отчаянието, по-скоро би посегнал на живота си, от колкото да се примири с болката, с която не може да се пребори. Защото да се предадеш е лесно, но да те боли и да си безсилен е най-трудното нещо на света! А след това дори не си герой…а просто оцелял.
Безсилието, според мен, е най-ужасното преживяване за един човек, но хората не са безсилни, ние имаме контрол, но над собствения си живот и собствените си решения. И това е валидно за всеки човек.
Ели, на хората много им се иска да има съдба, карма, бог и други такива неща поради простата причина, че повечето хора не искат да поемат отговорност. Иска им се да има някой над тях, с когото да се оправдават и когото да обвиняват за неслуките и несгодите, които им се случват. А истинските причини са обикновено или техни грешки, или просто лошо стечение на обстоятелствата, т.нар. малшанс. И колкото и да ни се иска, никой „отгоре“ не е помислил специално за теб или за мен, никой никъде не е написал и отсякъл „ето така ще бъде“. Не можем от една страна да твърдим, че сме със свободна воля, че всеки е ковач на собствената си съдба, а после да се оправдаваме, че „така ни било писано“. И понеже знам, за какво точно си написала този постинг, искам да ти кажа, че според мен понякога лошите неща просто се случват – от това да си порежеш пръста, до това да падне самолет – без конкретна причина, карма, изкупване на грехове или предопределеност. Просто шибана теория на вероятностите. А в нея не помня да има описано, вероятността да се случи дадено събитие да се влияе от възраст, пол или привързаността ни към човека, на когото се случва. Както междувпрочем не е известно вероятността да се влияе и от молитви например.
Енев, знам, че си прав :) И аз като теб съм човек, учил прекалено много висша математика и напълно подкрепям теорията за теорията на вероятностите. Наистина хората сами предопределят повечето от нещата, които им се случват, но ме е яд, че има такива, пред които сме безсилни да направим каквото и да било. Обичам да разчитам на себе си и да знам, че от мен и само от мен зависят нещата, които ми се случват, а не от пилота на самолета, пияния шофьор и т.н. Но не винаги е така, по дяволите. Не ме кефи да разчитам на вероятности, а не вярвам в кармата, в съдбата или пък в бог, вярвам в себе си. А и всеки знае, че религията е измислена за да контролира хората. Много по-лесно е да кажеш „Така ми е било писано“, от колкото да поемеш отговорността за последствията от действията си.