Личен блог на Елиза Желева

Лоара е най-дългата река във Франция. Извира от Алпите на юг, устремява се на север и после завива на запад към океана. Заради своето стратегическо местоположение тя е имала голямо значение за френската държава през вековете.

През ранното средновековие долината на Лоара е била огнище на християнството. По време на Стогодишната война тя е служила за убежище на кралски особи, тъй като столицата Париж е била застрашена от англичаните. Дофинът Шарл VII е пренесъл там кралската администрация, пътувайки непрестанно от град в град, от замък в замък. Принцове, феодали и министри купували и реконструирали старите крепости. Тук крал Луи XI укрепил кралството и засилил централната власт. Тук синът му Шарл VIII открил пътя на италианския Ренесанс.

Замъците по Лоара са десетки, но аз ще разкажа за най-интересните.

Амбоаз
(Amboise)

Намира се между живописните градове Блоа и Тур. Тук крал Луи XI настанил семейството си, докато плетял интриги срещу феодалите, за да обедини Франция. Той успял да присъедини херцогство Бургундия и да засили кралската власт. Разбира се, днешният замък е построен много по-късно, но част от старите крепостни стени са запазени.

Кло Люсé
(Clos-Lucé)

Това е неголямо имение до Амбоаз, свързано чрез подземен тунел с двореца. Построено е в средата на XV в. Тук сестрата на Франсоа I, Маргьорит Наварска е започнала да пише книгата си “Хептамерон”. След идването на Леонардо да Винчи във Франция, кралят го настанил в Кло Люсé, където го посещавал често, за да обсъждат плановете му за новата столица. Тук великият художник изживял последните три години от живота си. Днес в имението могат да се видят модели на негови изобретения.

Блоа
(Blois)

През XIV век замъкът станал притежание на херцозите д’Орлеан, близки роднини на френските крале. През XV век Шарл д’Орлеан и неговата съпруга провели поетичен конкурс по зададен стих. Конкурсът бил спечелен от един скитник и авантюрист, който след това станал един от най-големите поети на Франция – Франсоа Вийон.

Синът на Шарл по-късно станал крал под името Луи XII и построил нова сграда в готически стил, но с ренесансови елементи. Замъкът в Блоа се превърнал във Версай на Ренесанса. Днес статуята на Луи XII стои над портала.

Зетят на Луи, крал Франсоа I, обожавал изкуството. По време на военните си походи в Италия той се запознал с италианския Ренесанс. Смятал да построи нова столица в долината на Лоара и затова поканил Леонардо да Винчи във Франция. Новата столица останала само на рисунки, но затова пък изградил ново крило в Блоа, в ренесансов стил.

През следващите десетилетия замъкът станал сцена на много празници, драми, любов и интриги.

Там Анри III, последният Валоа, свикал Генералните щати, но не получил подкрепа срещу братята дьо Гиз, които искали да го детронират. Затова извикал херцог дьо Гиз в замъка и наредил да го убият.

По-късно Гастон д’Орлеан, по-малкият брат на Луи XIII, бил заточен тук заради заговорите си срещу Ришельо. Той построил ново крило на замъка по плана на един млад архитект – Франсоа Мансар. На това място се развива част от действието на романа “Виконт дьо Бражелон” на Дюма.

Шамбор
(Chambord)

Може би това е най – големият замък по Лоара (440 стаи, 13 големи стълбища, 365 камини). Построен е от Франсоа I през XVI в. сред блата и обширни гори, пълни с дивеч. Когато искал да ловува там, кралят се местел заедно със семейството и царедворците, следвани от коли, натоварени с мебели, килими, предмети на изкуството, книги. След заминаването на краля замъкът отново запустявал.

Синът му, Анри II, често ходел там да ловува заедно със съпругата си Катерина Медичи и техните деца. Луи XIV редовно отсядал там с огромната си свита. В Шамбор били представени за пръв път някои от пиесите на Молиер.

Изумителна е двойната спираловидна стълба, построена по чертежи на Леонардо да Винчи. Тя има форма на фенер. Две самостоятелни стълбища се вият към покрива, като създават илюзията, че са едно. Изкачвайки се, виждаш хората пред теб но не можеш да ги настигнеш, защото са на другото стълбище. От покрива се открива прекрасна гледка към околността.

Шьононсо
(Chenonceaux)

Този прекрасен замък е построен на река Шер, приток на Лоара. Галерията – мост достига до другия бряг. Изгледът от прозорците й е невероятен. Пред сградата се простират типичните френски градини с подстригани живи плетове и цветни лехи, подредени в симетрични фигури. Един от най-красивите образци на френския Ренесанс, Шьононсо излъчва уют и интимност.

И тук, както и в другите френски замъци, стаите са с прекрасни камини, дървени резбовани тавани, тапети от пъстри тъкани; украсени са с картини и старинни мебели. Кухненските помещения са оборудвани с обичайните за XVI в. приспособления и уреди, медни съдове, прибори.

Наричат Шьононсо “женския замък”. Той е бил подарен от Анри II на неговата метреса Диан дьо Поатие. Въпреки че била с двадесет години по-възрастна от него, тя притежавала такъв неустоим чар и красота, че кралят не я изоставил до края на живота си. След неговата смърт съпругата му, Катерина Медичи, изгонила Диан оттам и запазила замъка за себе си. Тя построила галерията над реката. Имала и други планове, но не успяла да ги осъществи. След смъртта й нейната снаха, кралица Луиз дьо Лорен наследила Шьононсо. Тук тя научила вестта за убийството на съпруга си – Анри III. Мъката й била толкова силна и неутешима, че наредила да предекорират стаята й изцяло в черно – тапетите, килима, балдахина и завесите, дори и тавана е черен.

След Луиз дьо Лорен замъкът бил наследен от Сезар дьо Вандом, незаконен син на Анри IV и Габриел д’Естрé, който го продал.

И днес в Шьононсо витае духът на тези жени, толкова различни една от друга, но останали в историята.

Шинон
(Chinon)

Замъкът е принадлежал на графовете д’Анжу. Английският крал Хенри II е имал претенции към него, защото неговата династия Плантагенет произхожда от Анжуйския дом. Тук е умрял Ричард Лъвското сърце.

По време на Стогодишната война Шинон е играл важна роля в кампаниите срещу англичаните. Тук Жана д’Арк се срещнала с дофина Шарл, за да го убеди да поеме мисията си на френски крал.

През XVII в. замъкът изпаднал в забвение.

Юсé
(Ussé)

Един приказен замък, който със своите кули и камбанарии, потънал в зеленина и цветя, създава усещане за някакъв омагьосан свят. Когато Шарл Перо го зърнал, обявил, че това е истинският замък на Спящата красавица.

Виландри
(Villandry)

Изумителното тук са градините. Лехите имат геометрични форми и са оградени с подстригани живи плетове. Отделят ги алеи с фонтани и беседки. Невероятно е, че могат да се получат разноцветни орнаменти от зеленчуци! Комбинирани са различни видове салати и зеле; жълти, оранжеви и червени чушлета стърчат между листата като пламъчета. Наесен в пръстта се пъчат огромни тикви в греещи цветове. Лехите с билки насищат въздуха с божествен аромат. Цветните градини символизират различните видове любов. Тази гледка заслужава да се види, а любителите-градинари могат да си купят различни семена.